Европейската система за влизане и излизане EES вече е напълно действаща по външните граници на Шенгенското пространство. Тя заменя ръчното подпечатване на паспортите с цифрова регистрация и събира биометрични данни, включително лицево изображение и пръстови отпечатъци.
Новата европейска система за влизане и излизане Entry/Exit System, известна като EES, е напълно въведена от 10 април 2026 г. във всички държави от Шенгенското пространство. Системата започна поетапно да се прилага на 12 октомври 2025 г., а шестмесечният преходен период приключи през април 2026 г.
EES регистрира всяко влизане, излизане и отказ за влизане на граждани на трети страни, които пътуват за кратък престой до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Това важи както за пътуващите, които имат нужда от краткосрочна виза, така и за гражданите на държави с безвизов режим.
Системата обхваща 29 европейски държави: Австрия, Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Швейцария. В Кипър и Ирландия паспортите продължават да се подпечатват ръчно.
Какво се променя за пътуващите?
Основната промяна е отпадането на традиционния печат в паспорта. Вместо него системата създава цифров запис, в който се съдържат данни за пътуващия, използвания документ, мястото и времето на преминаване през външната граница.
При първо преминаване през външна граница на Шенген пътуващите от трети страни предоставят лични данни от паспорта, снимка на лицето и пръстови отпечатъци. При следващи пътувания проверката може да се извършва по-бързо, защото данните вече са налични в системата и могат да бъдат сравнени автоматично.
Системата събира:
- име, дата на раждане, гражданство и данни от документа за пътуване;
- дата, час и място на влизане и излизане;
- лицево изображение;
- пръстови отпечатъци;
- информация за отказ за влизане, когато такъв е постановен.
- Децата под 12 години подлежат на регистрация в EES, но от тях не се снемат пръстови отпечатъци.
Защо ЕС въвежда EES?
Според Европейската комисия системата има няколко основни цели: по-сигурно управление на външните граници, по-лесно откриване на хора, които са превишили позволения срок на престой, ограничаване на измамите с документи и фалшива самоличност, както и по-широко използване на автоматизирани гранични проверки.
До пълното въвеждане на системата ръчното подпечатване на паспортите често затрудняваше автоматичното проследяване на престоя. При EES всяко влизане и излизане се отчита цифрово, което позволява на граничните власти да установяват дали дадено лице е спазило правилото за 90 дни в рамките на 180 дни.
Новата система също така улеснява идентифицирането на лица, които се опитват да преминат граница с подправени документи или с различна самоличност. Биометричните данни позволяват сравнение между лицето на пътника, отпечатъците и вече записаните данни в европейската система.
Първи резултати от въвеждането
Още преди пълното въвеждане на EES Европейската комисия отчете значителен обем регистрирани преминавания. Към 30 март 2026 г. в системата вече са били вписани над 45 млн. гранични преминавания, повече от 24 000 отказа за влизане и над 600 случая на лица, определени като риск за сигурността.
На 10 април 2026 г., при обявяването на пълната оперативност на системата, Комисията съобщи още по-високи данни: над 52 млн. регистрирани влизания и излизания, повече от 27 000 отказа за влизане и над 700 лица, идентифицирани като риск за сигурността на Европа.
Европейската комисия посочва и конкретни случаи, при които чрез биометрична проверка са установени опити за преминаване с различни самоличности. При един от тях в Румъния граничните власти са открили лице, използвало два различни документа с различни имена, като същото лице вече е имало предишни откази за влизане в Шенгенското пространство.
Колко дълго се съхраняват данните?
Данните в EES се съхраняват за определени срокове. При редовно пътуване записите за влизане, излизане или отказ за влизане се пазят за три години. При липса на запис за излизане, което може да означава превишен престой, срокът за съхранение може да достигне пет години. След изтичане на съответния срок данните се изтриват автоматично.
Европейските институции подчертават, че събирането и съхранението на тези данни се извършва съгласно правилата на ЕС за защита на личните данни. Пътуващите имат право да поискат достъп до данните си, както и корекция при неточност.
Каква е разликата между EES и ETIAS?
EES вече работи и е система за регистрация на реалното преминаване през границата. Тя не е разрешение за пътуване и не представлява виза.
ETIAS е отделна бъдеща система за предварително разрешение за пътуване за граждани на държави с безвизов режим. Според актуалната информация на ЕС ETIAS трябва да започне работа през последното тримесечие на 2026 г., като точната дата ще бъде съобщена допълнително.
Така EES отговаря на въпроса кой реално влиза и излиза от Шенгенското пространство, докато ETIAS ще се прилага преди самото пътуване за определени категории безвизови пътници.
Какво трябва да знаят пътуващите?
За пътниците от трети страни най-важното е да предвидят повече време при първото преминаване през външна граница на Шенген, особено на натоварени летища, пристанища и сухопътни пунктове. При първоначалната регистрация процедурата включва снемане на снимка и пръстови отпечатъци, както и проверка на паспорта.
След създаването на цифровия запис следващите преминавания могат да бъдат по-бързи, тъй като системата вече разполага с данните на пътуващия. Въпреки това граничните власти запазват правото да изискват допълнителни документи, свързани с целта на пътуването, адреса на престой, обратния билет или средствата за издръжка.
За България системата има пряко значение, защото страната е част от Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. и участва в новия цифров режим за контрол на външните граници.
С въвеждането на EES Европейският съюз прави една от най-големите технологични промени в граничния контрол през последните години. Хартиеният печат в паспорта отстъпва място на цифров запис, а биометричната идентификация се превръща в основен инструмент за контрол на краткосрочните пътувания към Шенгенското пространство.