Според доклада, престъпните мрежи все по-често използват дигитални платформи и нови технологии за разширяване на своите операции. Изкуственият интелект (ИИ) и блокчейн технологиите се използват за автоматизиране на атаки, заобикаляне на мерки за сигурност и улесняване на нелегални транзакции. Например, ИИ се прилага за създаване на дълбоки фалшификации (deepfakes), които могат да бъдат използвани за измами и манипулация на общественото мнение.
Докладът също така подчертава нарастващата роля на кибератаките, онлайн измамите и трафика на наркотици като основни заплахи за сигурността на ЕС. Престъпните организации използват криптовалути и анонимни онлайн платформи за пране на пари и координация на дейности, което затруднява усилията на правоприлагащите органи .
Влияние върху България
България, като външна граница на ЕС, е особено засегната от някои от тези тенденции. Границата с Турция е ключова точка за нелегална миграция и трафик на хора, както и за наркотрафик (основно през ГКПП Капитан Андреево). Според данни от българските гранични власти, през 2024 г. е отчетено увеличение с 38% на задържаните нелегални мигранти в сравнение с предходната година. Това потвурждава необходимостта от засилено сътрудничество между България и други държави членки на ЕС за справяне с тези предизвикателства.
Според доклада, най-значимите заплахи за вътрешната сигурност на ЕС включват:
- Кибератаки и онлайн измами, улеснени от автоматизация и ИИ.
- Онлайн сексуална експлоатация на деца чрез генерирани с изкуствен интелект материали.
- Трафик на наркотици, оръжия и хора, които подкопават сигурността и законността.
- Престъпления срещу околната среда, включително търговия с отпадъци и замърсяване.
- Злоупотреба с бизнес и правни структури – престъпниците използват легални фирми за пране на пари и прикритие.
„Ново ДНК“ на престъпността:
Престъпните мрежи все по-често действат като проксита на хибридни заплахи, свързани с враждебни държави или други външни активни лица и мрежи. Престъпността е:
- Дестабилизираща – създава паралелни икономики и корупция.
- Онлайн подхранвана – голяма част от дейностите се случват изцяло дигитално.
- Ускорена от ИИ – изкуственият интелект увеличава мащаба, достъпа и ефективността на престъпните действия.
Нови технологии, нови възможности за престъпниците:
Престъпните организации използват блокчейн, криптовалути, гласови клонинги, deepfake видео и други иновации. Появява се моделът „store now, decrypt later“ – събиране на криптирани данни с цел бъдещо разкодиране чрез квантови технологии.
Докладът показва, че престъпните мрежи операрат в над 150 държави. Използват основно легални бизнеси (логистика, строителство, хотелиерство) като параван. Разчитат на висока сплотеност – етническа, културна, семейна или субкултурна. Ръководят от лидери, които често действат от затвор или извън ЕС.
Специален фокус: България
Докладът подчертава регионалните различия в заплахите. В България и региона на Балканите особено значение имат:
- Трафикът на хора и наркотици (особено канабис и синтетични вещества).
- Корупционните връзки между престъпност и публични институции.
- Използването на територията за транзитни маршрути при миграционни и трафикиращи мрежи.
Ролята на България в отговора на заплахите:
Българските власти са част от общия механизъм EMPACT (Европейска мултидисциплинарна платформа срещу криминални заплахи), като допринасят със статистика, анализи и специализирани операции. Въпреки това, са нужни по-силни мерки срещу корупцията, както и по-добро използване на иновационни технологични ресурси в разследванията.
Докладът EU-SOCTA 2025 препоръчва засилено международно сътрудничество и обмен на информация между държавите членки на ЕС за ефективно противодействие на организираната престъпност. Подчертава се необходимостта от инвестиции в технологични ресурси и обучение на правоприлагащите органи за справяне с новите предизвикателства, свързани с дигитализацията на престъпността.