Спадът на терористичните атаки, който е свързан с разместването на редица пластове в социално-икономическите и политически модели в условията на глобална пандемия от коронавирус (Covid19) може да бъде определен като временно затишие пред опасна буря, особено след събитията в Афганистан през Септември 2021 и увеличаването на миграционния натиск.
Заплахата от тероризъм остава реална, опасна, и за съжаление, трайна. Вълната от терористични атаки в периода 2015-2016 може да бъде повторена и провокирана от страна на редица европейски държави след утихването на Covid19 пандемията главно в резултат на водени политики в сферата на “свободата на половете”, налагането на “джендър” идеологии, както и демонстрацията на рязко поляризиращи изказвания и политики по отношение на доходи, стандарти на живот и свръх-консуматорско поведение, вкл. чрез туризъм, медийни, филмови и музикални продукции, както и политическа пропаганда.
Кризата, свързана с Covid19, промени също така възприятието за заплахите за безопасността и сигурността и съответните политики. Тя изтъкна необходимостта от гарантиране на сигурността както във физическата, така и в цифровата среда. Пандемията подчерта значението на отворената стратегическа автономия за веригите на доставки по отношение на продуктите, услугите, инфраструктурите и технологиите в сферата на сигурността.
През 2020 г. Европол е регистрирал 449 ареста на лица, заподозрени за тероризъм, значителен спад спрямо броя на арестите през 2019 г. (1 004). Възможно е този спад да се дължи на ограничения оперативен капацитет на службите вследствие на кризата с коронавируса. В началото на пандемията и във връзка с резкия спад на пътуванията се забелязва относително намаляване на анти-европейските настроения от страна на радикализираните общности, което се дължи на психологическо вътрешно удовлетворение, че “има сила, която наказва - там, където трябва”.
През 2019-а в Европа са направени 119 опита за терористични атаки, като тук се включват както извършените, така и неуспешните и осуетените опити. Общо 21 опита са приписани на религиозни (джихадистки) подбуди.
Около половината от терористичните нападения са приписвани на етно-националистически и сепаратистки подбуди (57 през 2019 г., всички без едно в Северна Ирландия). Друга част от атаките са замислени от крайно-леви (26) или крайно-десни екстремисти (6).
Устойчива е тенденцията чрез онлайн общности да се подтиква към насилие както от страна на джихадисти, така и крайно-десни екстремисти: „за джихадистите терористите са мъченици в свещена война; за крайнодесните екстремисти те са светци в расова война“. В последните години се разширява използването на приложения за криптирани съобщения като WhatsApp и Telegram за координация, планиране и подготовка на атаки.
През 2019 г. са арестувани 436 души в 15 страни от ЕС по подозрения за престъпления, свързани с джихадисткия тероризъм. Най-много арестувани има във Франция, следват Испания, Австрия и Германия. Година по-рано са били арестувани 511 души.
В Европа затворите продължават да бъдат среда, в която крайният ислям набира извършители на нападения. През 2019 г. един провален, един осуетен и един извършен атентат са дело на радикализирани затворници. В тази връзка в някои страни предстои освобождаването на радикализирани затворници и това може да повиши нивото на опасност за сигурността.
Повечето религиозно мотивирани нападения са извършени от лица, които са израснали в съответната държава и са се радикализирали в нея, а не от външни лица. През 2019 г. близо 60% от ислямските терористи в ЕС са били с гражданство на страната, в която нападението е било осъществено или замислено. Радикализацията често се улеснява от наличието на екстремистка пропаганда в интернет. Терористите не винаги са дълбоко религиозни: те често имат ограничени и разпокъсани познания за исляма.
Голяма част от заподозрените за тероризъм са били идентифицирани като замесени в дребни престъпления, което навежда на мисълта, че лица с криминално минало или живеещи в среда на престъпници са по-податливи на радикализация. Официалната статистика на Европол показва, че по-голямата част от ислямските терористи са млади мъже, като 70% са на възраст между 20 и 28 години. Едва 15% от радикализираните са жени.
Много от последните терористични актове в Европа са извършени от европейски граждани. Те са свидетелство за опасността от радикализация на местно ниво. Това е процесът, при който хора в обществото възприемат идеи, гледни точки и мнения, които могат да доведат до терористични актове.
Идеологията, особено религиозният фанатизъм, е важен аспект в процеса на радикализация. Въпреки това рядко основната причина е религията. Обикновено всичко започва с хора, които са недоволни от живота си, от обществото или от вътрешната или външната политика на властите. Различни видове хора са податливи на радикализация, но на прицел често са членовете на маргинализирани общности, жертвите на дискриминация и на загуба на социална идентичност.
Въвличането на държави, особено от Западна Европа, в конфликти като тези в Афганистан и Сирия, е един от основните рискови фактори, особено сред емигрантските общности.
Борбата с тероризма следва да започва със справяне с първопричините. Поляризацията на обществото, реалната или възприеманата дискриминация и други психологически и социологически фактори могат да засилят уязвимостта на хората спрямо радикалната пропаганда. В този контекст борбата с радикализацията върви ръка за ръка с насърчаването на социалното сближаване на местно, национално и европейско равнище.
В контекста на всички изброени акценти, стратегическото разузнаване е от съществено значение за формулирането и разработването на политика и законодателство на ЕС за борба с тероризма, които все повече се основават на заплахите, както и за по-доброто предвиждане на тези заплахи. Една политика за борба с тероризма, съобразена с бъдещите предизвикателства, следва да се основава на задълбочена оценка на заплахите, най-вече от страна на националните служби за сигурност и разузнаване. Тук следва да влязат темите за превенция в редица сфери: наблюдение и контрол на база идеологически течения и активности; достъп до вещества с възможна двойна употреба; контрол на въздухоплаването; контрол на обществени и градски пространства с висока концентрация на хора; мониторинг и контрол на веригите на доставки на храни и вода; силен контрол на употребата на дронове; защита и киберсигурност на критичната енергийна инфраструктура и др.
Необходими са допълнителни стъпки за развитие на партньорства за борба с тероризма и сътрудничество със съседните и други държави въз основа на експертния опит на мрежата от експерти на ЕС в областта на борбата с тероризма/сигурността. Съвместният план за действие в областта на борбата с тероризма за Западните Балкани е добър пример за такова целенасочено сътрудничество. По-специално следва да се положат усилия за подпомагане на капацитета на държавите партньори за идентифициране и установяване на местонахождението на чуждестранни терористи. Освен това ЕС трябва да продължи да насърчава многостранното сътрудничество, като работи съвместно с водещите световни организации в тази област, като Организацията на обединените нации, НАТО, Съвета на Европа, Интерпол и ОССЕ. Нужен е и активен ангажимент и сътрудничество с Глобалния форум за борба с тероризма и Световната коалиция срещу ДАЕШ, както и със съответните представители на гражданското общество.