В средата на Януари, пореден „ден на ярост“ воден от ливанските транспортни синдикати, подчерта предизвикателствата, пред които са изправени хората в държавата, както и факторите, които подтикват нарастващ брой от тях да поемат на рисковано пътешествие към Европа по море. В знак на протест срещу стремглавото покачване на цените на горивата, стачки в цялата страна временно блокираха движението по основните пътни мрежи, затвориха училища и университети, което от своя страна бе акомпанирано със заплахи от някои от демонстрантите за бъдещи подобни действия. Въпреки това стачките биват до голяма степен игнорирани от ливанското правителство, което по никакъв начин не облекчава обострилата се криза на горивата и още по-малко - икономическия колапс, в който се намира държавата. И действително до следобеда на 13-ти януари, тълпите от протестиращи намаляват значително – знак, че дори те самите не виждат потенциал в демонстрациите.
Бедственото финансово положение, в което се намира Ливан, поставя правителството в ситуация, в която не могат да си позволят дори внос на горива. Цените на горивата са в щатски долари (обменният курс на ливанската лира в момента е близо 30,000 лири за един щатски долар, което бележи огромен спад от 2019 година насам, когато бе официално фиксирана към долара с курс 1,500 ливански лири за щатски долар). Това, в комбинация с решението на централната банка през Август да прекрати субсидиите за горивата, са причините за тяхното поскъпване и цялостен дефицит.
Кризата с горивата влошава още повече условията за живот в Ливан, където се смята че 80% от хората в момента живеят под прага на бедността. Така се увеличава и зависимостта на държавата от подкрепените от Иран – Хизбула, които организират доставки на ирански горива през Сирия.
Още стачки и изяви на гражданско неподчинение са много вероятни, тъй като правителството продължава да отлага дълбоките реформи, които са нужни за да бъде предизвикан обрат в ситуацията, в която се намира държавата.
Правителството на Ливан е в процес на преговори с Международния валутен фонд за спасителен пакет, но Бейрут не полага много усилия в посока на намалаение на цените на горивата или към започването на политически процес, който би могъл да изведе страната от икономическата криза. Намирайки се в състояние на „политическа парализа“, правителството не успява да изпълнява дори основни функции, за което свидетелства и факта, че кабинетът не е имал заседание от октомври 2021.
Както и това, че в подготовката за изборите на пролет, няма новопоявили се партии и лидери, които биха могли да поразтърсят настоящата обстановка. Неспокойствието на народа, породено от съвкупността от кризите в Ливан, се очаква по-скоро да влоши икономическите и социални условия в страната, отколкото да подтикне правителството към това да ги адресира подобаващо. И с неуспеха на протестите, да подтикнат към нужните реформи, все повече ливанци ще стигнат до заключението, че политическите и социални действия с цел оказване натиск върху правителството биват напразни.
Поради малкия шанс за подобрение на икономическата или политическата обстановка, в близко обозримото бъдеще в Ливан, все повече от пребиваващите в страната ще направят опит да напуснат. Ливанските жители от средната класа вече напускат държавата спазвайки законите за миграция, като се насочват към Европа, Америка и държавите от Персийския залив. За жалост, с влошаването на условията за живот в страната, все по-голям брой бедни и вече отчаяни ливански граждани, редом с палестински и сирийски бежанци, ще направят опит да избягат към Европа по море използвайки нелегални мигрантски канали.
Според изчисленията на правителството, между 10,000-12,000 палестинци напускат Ливан през 2020, в сравнение с грубо 6,000-8,000, които напускат през 2019. Организацията на обединените нации също забелязва покачване в броя на опитите на ливански мигранти за нелегално преминаване на границата с Кипър (най-близката точка за достъп в Европейския съюз от Ливан). По информация на ООН, поне 1,570 души от Ливан са направили опит да достигнат Кипър по море през 2021, в сравнение със само 270 през 2019.
Заплахата от нова мигрантска криза може да подтикне Европа към това да предостави финансова помощ на ливанското правителство, въпреки че това единствено би позволило на тези, които са довели държавата до състоянието на криза, да останат на власт. През последните години, Европейския съюз е все по-малко доброжелателно настроен към това да приема нелегални мигранти, за което засвидетелства и сравнително агресивната реакция към скорошната мигрантска криза по полско-беларуската граница. Като част от тази промяна, Брюксел също е все по-готов да помогне на правителствата на държави от където мигрантите идват или през които просто преминават (какъвто е случая с Турция).
В сравнение с други държави, помощите от ЕС имат по-голям шанс да подобрят условията, които са основната причина за емиграция от Ливан, където хората предимно страдат заради лошата икономическа обстановка, а не дотолкова заради насилие или военни действия. Също така близките отношения на Франция с Бейрут предоставят на Брюксел по-голямо влияние върху правителството на Ливан. За жалост, финансовата подкрепа от Европейския съюз не би адресирала същината на проблемите в Ливан, която се корени в политическата им система, а би била по-скоро успокоение вместо решение на проблема с нарастващия брой от мигранти идващи от страната.
